Блог за баня

Както вече ви обещахме ще ви споделим и останалата част от нашата мисия из улиците на град Пловдив. В предната част ви разказахме за мнението на един собственик на ВиК фирма за това, как той вижда пазара в строителния сектор и дали българинът може да промени своята култура на пазаруване. Другото интересно нещо, което споделихме с вас, бяха няколкото ни опита да намерим подходящ продукт в магазини за обзавеждане на бани. Уви, нямахме много голяма успеваемост. В тази втора част, бихме желали да ви разкрием малко факти около един от най – големите незавършени проекти в града под тепетата, инвазията на индийски стоки, както и поредното ни преживяване в магазин за обзавеждане.

Както може би повечето от пловдивчани знаят, хотел „Марица” започна изграждането на ново крило, което да осигури допълнителна леглова база и да придаде значително по – луксозен вид на централния хотел в града. Проектът наистина е внушителен и това може да се потвърди, ако отидете и сами видите какво произведение на изкуството се е извисило в центъра на едноименния град. ДА ама НЕ! За съжаление всичката ни работа – българска. Хотелът е на финалната права и е спрян поради липса на финансиране. Някои слухове казват, че инвеститорите са пренасочили своите средства в обекти по Черноморието, което оставя новото крило на хотел „Марица” на заден план. Тук е момента да попитам: Защо не можем да свършим поне веднъж нещо до края и то както трябва, а не да го претупаме. Както казва небезизвестния спортен водещ Сашо Диков – всичката ни работа е 5 за 4. Като представители на едни от най – големите производители на обзавеждане за баня, Geberit и Hansgrohe, ние искаме да видим поне един проект в България, който да бъде започнат и завършен в срокове, да няма замяна на първоначалните материали определени от инвеститора, да бъде изпълнен професионално от фирми изпълнители, които са с опит и know – how и прочие. Тук е момента да спомена и за този бум на индийски стоки, за който ви загатнах в предната част на статията. Един от видните търговци в град Пловдив, чието име отново няма да споменем поради съображения за колегиалност, направи жеста да се видим и поговорим, както и да обядваме заедно. Денят вече бе преполовен и тъкмо когато бяхме решили да ставаме от масата, нашият приятел ни сподели, че в Пловдив е започнала инвазия на стоки за обзавеждане за баня внасяни от Индия. Индия? Да, точно така, Индия. Оказва се, че труда там започва да става по – евтин от този в Китай и поради този факт продукцията се запътва именно натам. Факт, че можете да си намерите голяма порцеланова мивка за 19лв с ДДС или цял моноблок за 50лв с ДДС, сам по себе си говори за това колко качествени са тези стоки! В дни на криза, разбира се, е нормално потребителите да търсят по – евтините стоки, но дали това няма да ни струва доста по – скъпо в бъдеще? Дали когато си купите моноблок за 50лв няма да трябва след около година - две да си купите нов? Струва ли си риска? А за какво повишаване на културата на потребителите говореше този собственик на ВиК фирмата, че забравих? Или той е имал предвид бъдещето – 2052г., когато се очаква температурата в България да бъде с около 2,5 градуса над средната.

Надяваме се, че когато новото крило на хотел „Марица” бъде завършено, няма неговите посетители, които ще плащат може би към 90 – 100лв за двойна стая, а може би и повече по време на панаира, няма да видят индийските произведения на изкуството. Надяваме се, че в центъра на един такъв античен и прекрасен град, какъвто е Пловдив, ще имаме един западно-европейски хотел, който ще показва, че българите можем да бъдем европейци.  Може би, когато отидете в магазина, ще се сетите за тази статия и ще поискате гаранции от производителя или вносителя за продукта, който купувате. Един съвет от нас – винаги, когато купувате продукт за вашата баня, проверете преди това неговия произход, референции или се допитайте до специалисти, защото в противен случай, можете да трябва да правите ремонти всяко лято или есен.

Е, стига сме ви затрупвали с негативизъм. Време е и за финалната част, в която ще ви разкажем за поредния магазин за обзавеждане, в който бяхме посрещнати по доста нестандартен начин. Още със самото влизане в магазина, който не беше повече от 100 – 150 км2 се опитахме да потърсим помощ от двамата продавач консултанти - мъж и жена, които тъкмо бяха започнали своя обяд. При първият ни въпрос бяхме помолени да изчакаме няколко секунди, за да може любезният господин да си дояде филията с домат, а госпожата да свърши своя разговор по телефона. Като културни хора, ние поразгледахме магазинчето с цел да дадем време на домакините. След около 5 минути, мъжът, който видно бе сложил и майонеза в/у сандвича, ни попита с „К’во може да ни бъде полезен”. Ние му обяснихме какво търсим, но той започна да ни показва продуктите по реда, по който явно той си знаеше. Ние отново го помолихме да ни покаже конкретни продукти и чак тогава той ни каза, че нямали от тях, но имали едни турски дето били най – доброто качество на пазара. След като видя, че шанса му да ни убеди да си купим от тези толкова „популярни” марки бе нулев, той спокойно се върна при половинката си, за да довърши филията. С колегата Герговски си взехме довиждане с хората и се отправихме към колата. Равносметката бе по – ясна от всякога. За съжаление, културата ни все още е от първобитния строй и ние много трудно да я променим. Тъжното, е че където и да се намирате в България, рядко ще се сблъскате с учтиво и професионално обслужване, което да ви накара да си купите продукт или да се възползвате от предлагана услуга. Не можем само да се оплакваме и да искаме да очароваме чужденците след като им хвърляме паницата с боба в лицето и им казваме – На, яж! По мое мнение, вместо да казваме колко са тъпи европейците и колко са нагли американците, няма да е зле да се понаучим от тях поне на човешко държание, което мисля, би направило съществуването ни по – приятно. Нека се замислим не само какво обзавеждане за баня си купуваме, а и какво ядем, пием, с какъв крем се бръснем, с какъв сапун се мием, как се държат с нас и въобще за какво си даваме парите след като няма отношение и уважение към нас. Ние сме хора като всички останали и сме длъжни да се научим да живеем цивилизовано.

Надяваме се, че с тази статия не сме обидили някой, но ако все пак някой се почувства засегнат, може да ни пише и ние най – учтиво ще поднесем нашите най - искрени извинения.

Благодарим ви за вниманието!