Блог за баня

Малцина от вас сигурно знаят, че на територията на Великобритания се намира град “Bath”, чието име в превод означава – баня. Легендата за този град гласи, че той е основан 860г. п.Хр., когато принц Бладуд, бащата на крал Леар, бил застигнат от проказа. Тогава той бил прокуден от двореца и пратен да живее с прасетата, тъй като само те не били против него. Прасетата били също болни от болести по кожата, но принца забелязал, че след като започнали да се въргалят в нагорещената от слънцето тиня, те се излекували. Осъзнавайки това , че кожната болест изчезва от животните именно заради топлата кал, Принц Бладуд последвал примера им, след което бил излекуван от проказата. По – късно той станал крал и основал град „Bath”.

Тази легенда наистина звучи, колкото невероятно, толкова и вероятно, но дали това е началото на днешните бани, които красят домовете ни и ни дават хигиенни навици ще разберете в следващите редове.

Банята обособена като място за лична хигиена има своята история и тя е стара, колкото самата цивилизация. Доказателства за съществуването на бани датират още от 2000 г. пр.Хр. Тези доказателства са намерени на територията на днешна Гърция, а именно по места като Кносос и Файстос на остров Крит. В къщи в Анатолия (1400г. пр. Хр.) са открити павирани бани направени с помощта на глина. Гръцкият град Пилос, дори има бани със собствена водоснабдителна система и водопровод. Интересен факт, е че в Индия са намерени обществени бани, както и такива в манастири, датиращи от 200г. пр. Хр.

Разбира се Римляните били едни от пионерите в тази област. Още преди 300г. пр.Хр. баните са започнали да се налагат като неизменна част от домовете на богатите. За да се запази топлината в помещението за къпане, били използвани канали под пода, през които е течала горещата вода. Също така са били изградени специални пещи, чиято цел била именно да затоплят водата за отопление и вземане на душ. По – късно се появили и първите бани, които използвали сгорещената вода от естествени подземни извори. В днешни дни могат да се намерят все още действащи Римски бани на територията на тогавашната Римска Империя, град „Bath” в Англия, както и в някои градове във Франция.

В днешно време много манастири и замъци от Средновековието са запазили своите сложни системи за снабдяване с вода, канализационни канали, както и разпределителни с-ми. Тези исторически паметници могат да се похвалят и със своите резервоари за вода, които ги предпазвали от това тя да бъде прекъсната отвън и градът да остане без вода. Дворецът на Хенри ΙΙΙ (1217 - 1272) в Уестминстър има отделна сграда, която е изцяло предназначена за баня (разполага с топла и студена вода). Извън Европа можем също да съзрем част от историята на банята. В Япония например, винаги се е считало за ритуал дългото накисване в топла вана. Също така, ранните заселници в Америка са отнесли със себе си културата от този хигиенен навик в Новия Свят. В някои случеи това се е считало за ритуал, но в други просто за нещо нормално. Една малка подробност ни разкрива, че в средата на 19-ти век е била изградена постоянна баня в „Белия Дом”. След това, хората били задължавани да ходят на баня всяка неделна вечер – според ритуала разбира се.

Ако приемем, че историята за принц Бладуд е истина, то ние можем да му бъдем вечно признателни за това, което е направил, а именно да открие банята. Днес град „Bath” наброява около 90,000 жители и може да се похвали с това, че се е превърнал в главна туристическа дестинация.

Ако знаете още интересни факти ще се радваме да ги споделите в нашия блог.